Да даваш на инат, на пук, нахалост.
Забравила за женската си същност.
Да можеш да прощаваш, да делиш.
И да не хаеш, какво загубваш всъщност.
Това е ориста на всяка, отрекла
се от щастие без път.
Да обичаш него, въпреки съдбата,
да носиш тихо, без да казваш нищо -
своя, че и неговия кръст.
По прашни и затънтени пътеки,
да вървиш към своята Голгота.
Венец от тръни, кръв и пот,
във всяка крачка да те следват,
а ти да ги прегръщаш със охота.
Не можеш да откажеш и да спреш
да си такава - то е наказание от Бога.
На кръста може и да е разпънат мъж,
но жена го е оплаквала до гроба.