Това, което нощем будна ме държи
не са ръцете ти, които ме прегръщат.
Безсънието не се дължи на бели
обещания, които в спомени се връщат.
Леглото празно е от моята страна,
така в синхрон е с твоята - студена.
Не си прави труда да идваш тук.
От разтояние най-лесно те прегръщам.
Заета да изследвам всеки лунен лъч
как пада по лицето ти, ръцете...
Не се усещам как за миг, навън се съмва,
ето - пак и тази нощ преглъщам,
че ти не си до мен в парадоксална схема.
Това, което нощем будна ме държи
са размисли и празен поглед, задимена стая.
Безсънието ми се дължи на шампанско с ягоди,
ванилов сладолед и захаросани мечти.
Да спя ли?! Сънят е сладостна отмора,
отиваща при малкото щастливци,
които знаят как да са сами.