Ледът потраква, чашата е празна вече.
В очите ми се крие мъничко тъга.
Че обещах си и обещанито си наруших веднага,
че открих забравената си отдавна самота.

Минава полунощ, за мен е сутрин.
В главата ми се шири суета.
Че простих на другите, а себе си забравих,
че пропуснах да запълня тази празнина.

Разсъмва се, навън е вече виделяво.
В устата ми таи се горчивина.
Че ледът остана, другото преглътнах,
че отровата ми беше в друга доза истина.