Тик-так

Да чакаш себе си е най-трудната задача. По-трудно е само да караш някой друг да чака теб.
Докато преоткриваш собствените си приоритети нараняваш накого. Някой, който не подозираш, че му е толкова трудно да се справя с теб. Странно е, нали? Но, повярвай - във всеки един момент, дори когато се чувстваш най-изоставен и самотен, неразбран и изгубен има някой, някъде, който разбира, вижда, чувства всичко, което и ти. И го е грижа. И то много. Да, скъпа - за теб! Никога не знаеш колко място заемаш в мислите на другите хора. Ако знаехме, нещата щяха да са много по-лесни... или пък не. Чакането обаче. В него се крие разковничето.

Цял живот чакаме!
Чакаме 9 месеца, за да се появим на този свят. Чакаме седмица да се приберем за първи път у дома. Чакаме година, за да проходим и да се почувстваме истински свободни. Чакаме още 5, за да започнем да ходим на училище. Чакаме 12 години, за да завършим училище. Чакаме на опашки, чакаме да дойде лятото, чакаме да съберем пари за тази чанта, която сме си харесали... Чакаме любовта на живота  си.

ЧА-КА-МЕ.
Дни, седмици, месеци, години. Чакаме живота си.
А времето тече. Пропускаме мигове. Мигове, в които можем да се насладим с всяка фибра от тялото си на вятъра, дъжда, настръхналите косъмчета по ръцете и гърба...

Да отидем там, където сме си мечтали. Остави всичко, не чакай! Водопади, планини, морета... всичко, което искаш да видиш. Тръгвай! Сега! Нито секунда повече не си заслужава да пренебрегваш себе си. Не чакай себе си, за да не караш и другите да чакат теб.
От утре спирам да пуша, да пия... Добре. Но да е утре. Нито ден по-късно. Не чакай живота си. Направи го такъв, какъвто искаш да е!

Телефона не звъни? Звънни ти! Излез! Намери хората, които трябва да бъдат в живота ти. Задръж ги. Направи всичко възможно, за да успееш. Ти програмираш завоите и кръстовищата по пътя си. Ти решаваш на къде да поемеш.

Лесно е да се каже, а трудно да се направи?! Помисли пак. Колко пъти си си обещавал нещо и не си го направил? А колко от нещата, които в действителност си желал са изпълнени? Съжалявал ли си за тях след това? А съжаляваш ли за пропуснатите възможности? Да, говоря за онова момиче, което искаше да целунеш, а не го направи. Питал ли си се какво щеше да стане ако...? Не можеш да върнеш момента. Не можеш да разбереш. Затова следващия път не се колебай!
Живей! И стига чакане!