Проклех те сто пъти наум
и още толкова на глас... по десет...
и ето днес разбирам, че не съм била
в правотата си като наум те бесех.
Представях си какви ли не неща,
убивах те и със секири,
                    с камъни,
                    с отрови,
но най-вече с думи, пламенни, ужасни.
Разбираш ли, на мен ми беше тежко.
Тъй както ти тежи голямо бреме,
най-лесно е да го захвърлиш,
но ако ти притрябва то след време,
нямаш избор, а да го опяваш, да нареждаш, да кълнеш...
Така и с теб и аз направих. Сега ми е добре.
Ала научих, че съм в грешка, затова,
горещо моля те за прошка, защото съм жена,
която не е научена да чака, да търпи, да моли...
Като обичам мога да горя, да давам всичко,
но одраскаш ли ме, ставам кучка.
Знам, не ти е лесно и на тебе,
но така си ме избрал - бодлива,
затова ме целуни сега,
мълчи, аз вече съм щастлива.