Днес осъзнах, че съм преживяла най-големия страх в живота си. Казах "обичам те", когато знаех, че няма да получа същия отговор. Казах "обичам те" и получих тишина. Довиждане. И не ме заболя. Тогава. Бях силна. Не заплаках, а се усмихнах. Положих целувка по бузата и се сбогувах. Днес ме заболя за мъничко. Не защото обичам. Ще обичам въпреки това. И не, защото на мен никога не са ми го казвали...
Просто защото разбрах, че за мен означава много повече да го кажа, отколкото за човека отсреща да го чуе... А това се преглъща трудно.