Сепваш ли се още нощем,
от шепота ми в празната ти стая?
Усещаш ли парфюма ми
по себе си попил като отрова?
Дочуваш ли смеха ми
всред тълпа от други хора?
Бършеш ли сълзите ми
от чужди очи за опора?
Аз знам, че съм там - неотлъчно.
Дори когато не мислиш за мене.
Аз знам, че съм в теб като бреме,
късче от снимка,
синята панделка,
старо писмо...
Появявам се без предупреждение
и помитам желязното ти търпение.
Чуваш гласа ми и всичко се връща.
Секунда.
И вече ме няма.
И всичко е същото...