И те няма под прага,
на покрива,
до комина.
Търся те заровил глава
в книгата,
под мивката,
де сгрееш ръцете ми,
с ръкохватка за посуда.
И те викам да излезеш,
да донесеш дърва,
да направиш чай,
да ми разкажеш приказка...
Но те няма.
А аз съм запомнила,
че с теб винаги
идва и зимата.
No comments:
Post a Comment