Самотата е избор или наказание, но и в двата случая се преглъща трудно. И не защото понякога не е добре дошла, и не защото може лесно да я преодолееш като отидеш сред хората. А защото дори тогава си сам в своя свят и нарисуваните ти вятърни кули. Някога някъде някой ще се сблъска с теб и ще добави своята самота към твоята. Тогава, за известно време двамата ще сте самотни заедно, но после, ще осъзнаете, че не сте вече сами, че имате нещо, което е трудно за описване, но лесно за изпитване.
Да бъдеш себе си понякога е трудно, дори когато си напълно сам. Още по-трудно е, когато не си. Другите те съдят без да те познават, завиждат ти за неща, за които не си са завиждане, харесват черти в теб, които ти не притежаваш и не виждат, че всъщност, всичко от което имаш нужда е някой да те прегърне. Човешката близост е рядко срещано явление. Тя е като призраците - говори се за нея, но се среща рядко или пък изобщо може и да не се сблъскаш с нея през целия си живот. Всичко зависи от това дали искаш или не, колко и как си готов да дадеш на другия, от какво си готов да се откажеш.
Леглото е празно и твърде голямо за мен. Отказвам да спя тази нощ, страх ме е. От какво ли? От това, че утре ще се събудя и пак ще съм сама...
Децата сънуват кошмари, но винаги има кой да ги успокои след това. Винаги може да спиш при мама и тати когато сънуваш страшни неща. Когато пораснеш обаче кошмарите стават по-страшни, но няма кой да те успокои и топло легло, в което да се мушнеш изплашен... В това се крие една от най-големите трагедии на живота ни - губим цялото си време в опити да открием някого, който да ни пази от собствените ни страхове.
Кошмарът ми е почти завършен. Навън започва да се развиделява. Изпушвам и последната цигара. Вече нямам и тази утеха. Тъжните момичате пушат по много...
Тази творба удря в сърцето...
ReplyDeleteНе е самоцел, но благодаря :)
ReplyDelete