Бавно

И през цялото това време те нося в себе си. Като товар, като бреме... Като дамга. Името ти е написано на челото ми, издълбано е в гръдния ми кош и винаги на върха на езика ми. Пари ми, пречи ми, но не мога да се оттърва от теб, защото си се врастнал като бурен. Пуснал си корените си и пиеш от жизнеността ми...

 Болест. Треска. Обладаване. Отрова. Бавно.

Замъгляваш мислите, но не като алкохол и не като дрога. А както само ти можеш. Дълбаеш. Отвътре. А аз виждам синьо. И теб. Малко дъжд, но той не е важен...