More tea, loneliness?

Чаша чай?
Но е малко студена, извинявай...
Нямам време да я стопля.
Докато те чаках тя изстина три пъти.

Бях направила бисквити,
но извини ме, няма да те почерпя.
Те се натрошиха на парченца,
докато подреждах снимките ти в рамки.

Те пък, снимките ти, избледняха.
Виждаш ли, от слънцето е сигурно...
Аз исках да ги гледам всеки ден пред себе си
и затова така изтъркани са... от вълнение.

Чакай, къде тръгна? Не си отивай!
Нали сега дойде при мен за малкто да ме видиш...
Зная, че при теб това е винаги все кратко свиждане,
което ще осмисли занапред годините и дните ми.

Ох, добре. Довиждане! До скоро!
Да ми пишеш, чуваш ли?! Когато имаш време.
Посещавай ме по-често, моля те...
Само обещай - не ме забравяй!