Не ходя вече там...
Нима не знаеш,
че заключена стои вратата,
която ти затръшна онзи ден?
Или беше преди три години?!
Всичко недокоснато стои,
по начина, по който го остави.
Не съм допила чая си дори...
Синята ти риза е на пода, там
до моята червена рокля (тя ти е любима)
Чашите шампанско до камината са -
недопити с отпечатък от червило.
Аз не стъпвам вече там.
В онази стая са заключени
онези мигове, в които
бяхме двамата прегърнати.
Десет катинара и вериги
спират времето отвън навътре.
Някъде до роклята червена
се търкалят неизмити
греховете ни.
No comments:
Post a Comment