горчиво

"Можеш да разчиташ на мен винаги, по всяко време. Когато почувстваш, че имаш нужда от помощ, само дай знак и съм при теб...."

Декемврийско утро. Студено. Не толкова... Някъде прочитам или бегло преминава покрай ушите ми, че зимата се отлага. Засега. Не е ясно за кога. Правя си кафе. С много мляко. Да е сладко. И без друго всичко останало в този живот е горчиво. Скрибуца. Като пясък между зъбите ти в горещ летен следобед, когато в косата ти се е напоила солта, а по кожата ти са се образували малки кристалчета. Горчиво, като сироп за кашлица, но не от онези с вкус на ягода и банан. Горчиво, като първата глътка уиски след дългия ден. Горчиво, като онзи поглед в онзи момент. Горчиво, като приятелството...

Отпивам и се оглеждам навън. На перваза каца врабче. Оставила съм му трохички. И то носи душичка... Оглеждам се в празната стая и мервам лилавата книга. Обичам я. Тя стопля сърцето ми всеки път, когато я докосна. Тогава нещо в мен се надига и аха-аха да излезе през дясното ми око. Топло и... горчиво. 
Зачитам Алиса. Ах, как винаги съм мразела Алиса. Защото тя е като мен. Хаотична, но търсеща ред. Непрагматична, но искаща обяснение за всичко. Невежа, но твърдяща, че разбира от всичко. Незнаеща, но блъскаща си главата с всякакви гатанки. Отдаваща се. Това последното, най-много го мразя. Защото и аз се отдавам. Раздавам се направо. За другите. Напразно. Затова ми горчи. Всеки ден.

Да даваш от себе си е работа, в която трябва да се посветиш изцяло. Предупреждавам - това не  е задължение, а избор. То е като избора да нахраниш врабчетата с трохите, а не да ги изхвърлиш. Като се замисля е същото. Когато се посвещаваш на другите, ти избираш да храниш околните със себе си. Със съветите, помощта, приятелството си. Безвъзмездно.
Врабчето, нахранило се веднъж от твоите трохи, ще се върне отново. До деня, в който те няма у дома и ти не си оставил храна. Тогава, то най много да ти остави друг "подарък" на перваза. За благодарност...

"Отгатна ли отговора на гатанката?", попита Шапкаря, обръщайки се отново към Алиса.
"Не, предавам се", отвърна Алиса. "Какъв е отговора?"
"Нямам ни най-малка представа", каза Шапкаря.
"Нито пък аз", добави Мартенския Заек.

Гатанката, обаче е следната: когато не им трябваш, ще те потърсят ли? когато ти имаш нужда от тях, ще те намерят ли?
Отговорът, за разлика от кафето ми е
ГОРЧИВ.