Забранено за бебемразки или защо някои хора не трябва да се размножават.
Еманципацията на жените е велико нещо. Също като изобретяването на парната машина, откриването на пеницилина, интернета, анти-бебе хапчетата и секс революцията. Велико. Поднасям уважението си към суфражетките, феминистките, жените кранисти и офицери, онези които са работещи момичета, които сами си вадят хляба, както и жените вегани, а също и дълбоките си почитания към онази част от нежното население която е способна да изпие 10 бири, да се оригне мощно и да си поръча единайста. Евала, момичета, ей тва е еманципация!
Аз съм съвременно момиче. Така де, вече съм жена. Плод на посткомунистическата реалност, родена в мутренските години, израстнала с представата за прехода, като нещо много важно случващо се благодарение на моите родители и мен като главни действащи лица представители на средната класа. Аз съм от онези чада на родната икономика, които имаха първи привилегията да живеят в свят, в който вече нищо не е държавно, всичко е частно, свободно, достъпно и ако не можеш да го купиш с пари, го купуваш с много пари. Аз съм от отрочетата закърмени с кабелна телевизия и колумбийски сериали, аз съм от компютърното поколение, с което се развиваха и технологиите. Аз завърших частен университет. Аз съм от ония млади хора, които се бунтуват срещу старите методи, аз съм млада жена, кълняща се, че няма такова нещо като равноправност между половете, защото жената е по-велика от мъжа във всички отношения. Аз имам фейсбук, като всички мои връстници и там споделям, тагвам и лайквам. Аз съм от работещите оправни момичета, които отричат институцията на брака и идеята, че мъжът трябва да работи, а жената да домакинства. Аз съм бъдещето на моята родина. Или по-скоро нося в утробата си бъдещето на моята родина. Аз очаквам дете.
До тук с еманципацията. До тук с идеалите за “аз мога всичко”. До тук с идеята, че ще покоря света само ‘щото така съм казала, че искам. Аз съм взела решението в утробата си да износя човек, да го родя и възпитам според съвременните си възгледи да обича страната си, да расте и остане тук и с гордо вдигната глава искам да заявя, че не се срамувам, въпреки опитите на някои хора да ме накарат да се почувствам като втора ръка човек заради този си избор. Тази статия посвещавам на тях - и по-точно на младите жени бебемразки или както аз казвам, онези, които не искат да се размножават и по-добре да не се! Обръщам се към тях.
Знам колко е трудно да приемеш в някакъв етап от живота си, че приказката на децата на прехода е такава само на теория. Знам, че е кофти да осъзнаеш, че е време да порастнеш и след университета искаш, не искаш, трябва да си намериш работа, защото мама и тате не могат (могат ама не е готино) да те издържат докато станеш на 40. Идеята, че в 21ви век жените могат всичко и вече не са само машини за репродуциране, отглеждане на деца и домакинска работа, е вглъбена в съзнанията на младите момичета от нашето поколение. Ние можем сами, ние можем всичко, на нас мъж не ни трябва. Ние работим, ние творим, развиваме се, четем, пътуваме и се ограмотяваме, ние сме деца на планетата Земя и светът е в краката ни. Да, ама не, скъпи момичета. Време е да ви махна филтъра на блаженото невежество, който не вие самите, а обстоятелствата и обществото са сложили на вашите иначе не толкова розови очила. Животът се случва по съвсем различен начин. Животът на порастналите, на големите и отговорни хора рядко е такъв, какъвто вие си го представяте. В реалния живот има неща по-важни от това колко лайка имате във фейсбук и това, че няма как да имате пари без да работите. Сори. Ако искаш да отидеш в Индия, трябват кинти, а те не падат от небето. И колкото повече се бунтувате срещу тези факти, толкова по-зле за вас.
Вие, скъпи момичета се бунтувате и неусетно се превръщате в мрънкащите хейтъри, от които толкова рязко се разграничвахте до скоро. А вие не искате да попадате в тази категория. Както не искате да попадате и в категорията на “кифлите”, не искате да ви наричат “хипстъри”, присмивате се на веганите и за вас всяка жена, жертвала тялото, утробата и живота си, за да създаде живот е проста лелка, беге мама, предателка, срам за еманципацията и пример за това в какво не искате да се превръщате вие самите. Защото да попаднеш в тази категория жени, е най-пагубното нещо, което може да се случи в живота ви. И за да ме разберете по-добре, ще ви запозная с един събирателен образ, който илюстрира всичко това, което описах. И да, по истински случай е, да, познавам я, ама и смених името. Ще я нарека Мими и ще ви представя нейната реакция на новината, че ще ставам майка.
“Каквооо? Деца лии? Бегай от тука, бе! Сополанковци. Ше му тичам аз по насрания гъз и ше сменям памперси. Ше си разваля фигурата и ше си жертвам младостта. Ааа, не. Не искам да ставам лелка. Не искам да си зарязвам мечтите. Не съм готова да се откажа от бирата в парка и случайните сексуални контакти. Не, на мен няма да ми се случи, отказвам. Не искам деца! Никога! И мъж не ми трябва! Искам да покоря света, да отида в Тибет и да открия себе си. Ти си луда с тва бебе… не знаеш кво изпускаш” Мими, София, 30 години, блогър (безработна).
Такива неща чух от няколко места, когато аз, представител на същото поколение взех решението да създам едно съвременно семейство, без брак, да родя дете и да поделя грижите за него и домакинството заедно с баща му. И ако да си еманципиран, означава да живееш в заблудата, че купоните, алкохола, изкуството и бохемския начин на живот са правилни, а да се грижиш за дом и семейство е грешно и срамно, то тогава искам да ви пикая на еманципацията. Защото да създадеш живот, е най-великото изживяване на този свят. И не, не е като да из**ш л*но. Защото чух също и изказвания, гласящи, че щом всяка представителка на малцинствата го прави по 5-6 пъти преди да навърши 20, ‘начи не е кой знае ква работа. В тази връзка, искам да вметна, че да си еманципиран и да си образован и отговорен са две различни неща.
Обръщам се сега директно към Мими и всички нейни себеподобни колежки.
Скъпа Мими, разбирам, че ти имаш идеалистични цели пред себе си. Това е много хубаво. Изглежда имаш талант и всестранни интереси, което също е похвално. Виждам, че се поддържаш, имаш хубаво тяло и искам да те поздравя. Ти си съвременно момиче, със съвременна професия, олицетворение на всичко, което моето поколение иска да бъде. Шапка ти свалям за смелостта и постоянството, свободния дух и целеустремеността. Но най-вече ти благодаря за това, че не искаш да имаш деца. Добре си решила и това е най-доброто и правилно решение в живота ти, на правилния път си. Моля те, не се размножавай. Никога! Остави това на хора като мен. Защото за да ви има вас, трябва да има и такива като мен.
