Ще ви споделя една тайна. Никой не се интересува истински от вас. От теб, да, този който чете. Никой не го е еня дълбоко, до мозъка на костите му твоето добруване. Днес има шепа хора, които те питат как си, утре сте неразделни, открили че споделяте общи интереси, възгледи, мечти. Утре ще си помогнете, ще се издърпате взаимно от някоя друга дупка. И ето ги - вашите хора, на които можете да разчитате. Благодарение на тях вие се чувствате някой. Пълноценен, търсен, приятел, любовник. До момента в който просто спрете да бъдете такъв. А този момент винаги идва.
Внезапно нещо се сменя и вече не сте важен. Живота ви кривва от начертания в главата ви план. Или пък почвате сами да се борите, за да постигнете мечтата си. Може и да достигнете върха. Но става нещо неочаквано. Изведнъж ставате свидетел на това как собственото ви отражение избледнява до степен, в която сами не можете да се познаете. Вчера сте били в центъра на вашия свят. Днес сте в страни от него. Търсят ви. Любопитни за зрелище малки душици под предтекст, че ги интересувате. Истината е, че просто си чешат крастата на любопитството. И ако до вчера сте общували с 20-30 човека активно ежедневно, то в момента в който нещо в живота ви се промени, вие ще останете сам. Вече няма да сте търсената приятелка. Вече няма да сте ухажваната любима. Вече сте част от пейзажа, често подминаван субект, получаващ по едно фалшиво "здравей" и още по-фалшивото "как си". Вярно е, че по пътя си към върха имаме много спътници. Падат с нас, подават ни ръка. Отпадат един по един. До момента, в който не стигнете заветната точка. На върха човек винаги е сам.
Обезличаване. Сами не можете да познаете живота си. Той вече не е ваш. Вие вече не сте в него. Вие сте фон. Съществувате като ония същества в страшните истории, които пропълзяват от каналите късно вечер и се носят по празните улици незабележими като сянка. До вчера сте били нечий свят.
Кога за последно някой ви каза колко много означавате за него? Кога последно ви оличиха за важни. Ако е било днес, то сграбчете момента и му се насладете, защото от утре може и вие да сте от обезличените. На върха е самотно, но пък предоставя хубава гледка. Виждате нещата по-ясно от всякога. И ако мечтата ви се е сбъднала за вас самите, то самотата не трябва да ви плаши. Имате себе си. Не се обезличавайте сами :)
