Понякога...

Понякога от ляво ме боли.
Една такава куха, тъпа болка.
Тогава като че ми няма нищо отстрани,
но вътре в мен бушува огън.
Понякога съм тъжна в слънчев ден.
Тогава слънцето ми е сърдито.
Косите ми сивеят и дори
сладките с кокос не правят смисъл.
Понякога ми става смътно на очите.
Тогава лъжа, че ми трябват очила.
Очите от зелени стават черни
и остават слепи за света. 
Понякога не ставам от леглото.
Тогава казвам, че не ми е добре.
Обръщам се встрани и те сънувам.
Представям си, че завивките са твоите ръце.
Понякога отказвам се от всичко.
Тогава мисля, че съм някой друг.
Но намирам сили и продължавам.
Усмихвам се, нищо че ти не си тук.