За последно те сънувам тази нощ,
после ще си тръгна много бавно.
Този сън ми е познат на памет.
Като пъзел го редя и нощ след нощ,
се изплъзваш като пясък през ръцете... 
Вече спрях да ги броя.
Отминават като в миг ужасно бързо,
ала много бавно се редят, щом настъпи утро.
За последно те целувам пак насън,
после ще се скрия от очите.
Ще те търся само в спомен, мирис, стих и стон.
Само този миг ми остави.
Да те отсънувам.
Обещавам, за последно е...
Оставете ме да спя.
Не ме будете.