Ще пиша за това, което ме боли.
Оставено в онази светла стая.
Задавен смях, две-три сълзи
и много, много искани лъжи.
Заветни думи, алкохолни обещания,
клетви и стенания, забелени очи...

Ще пиша за това, че там ги няма.

Останаха отдавна, някога били.

Едни си тръгват, други влизат
през прозореца с отворени мечти.

Ще ме попиташ кой бе той.
Истината е - не зная.

Но спомена за него ми горчи.

Така оставам в тази задимена стая,
да събирам парчета и да ремонтирам
останалите след присъствието щети.