След теб във мен останаха пустини.
Да ме болят със синя необястност.
Не търся оазиси във тях. Знам,
че те отдавна вече в мен са пресушени.
След мен във теб останаха луни.
Да те подсещат с полвинчатата си кратност.
Че с полумесеци, звезди и светлини,
със хиляди огньове пак ще съм горена.
След нас във времето остана дупка.
Прогорена с въглен от жарава.
Да ни подсеща, че луната и пустинята
се срещат всяка нощ, 
ала никога не се приближават....