До днес бях истински ранима,

изнежена до крайност - не, до дно.
Нараняваше ме много всяка рима,
като принцеса - грахово зърно.
Преживявах тежко, като в зима,
всеки тежък ден и всяко зло.
Но в мен принцесата любима,
реши от тук нататък да е тъй -
когато я раняват и й взимат,
да ги убива бавно, като със стъкло.
Да пробожда всички зли езици,
както острите игли потъват в игленици.
Съблякох нежната си кожа.
Измих грижливо всяка синина,
приготвих си стъклата, ножа,
привързах на високо дългата коса.
От днес аз ставам Амазонка -
безстрашна, дръзка, жилеща оса.
От днес не страхувам да убивам,
не ме ранява нищо, даже и да съм сама.